Право на отговор e-вестник за българските потребители 08:04
20 март 2025

Икономическата криза – полезна или вредна за здравето?

дата: 07.02.2009

Икономическата криза – полезна или вредна за здравето?
Или поне в България. Защото тази седмица Световната здравна организация (СЗО) проведе среща на високо равнище, която имаше за цел да анализира как би могла да се отрази икономическата криза на финансирането на здравния сектор в отделните държави, какво влияние ще окаже върху здравето на хората и какви мерки могат да се предприемат, за да се смекчи ефекта.
При последния икономически срив в Тайланд са регистрирани по-малко покупки на автомобили и мотоциклети, продажбите на алкохол и цигари са спаднали, а това е довело до по-малко травми и смъртни случаи.
Така обобщава влиянието на предишния кризисен период в страната д-р Сюит Уибулполпрасерт, съветник по контрола на заболяванията в здравното министерство. Оптимистичните заключения на д-р Уибулполпрасерт обаче очевидно подценяват сложността на ситуацията, с която предстои да се сблъскат здравните власти по света, се отбелязва в аналитичен материал в месечния бюлетин на СЗО. Такова е мнението на здравните икономисти. Според тях една финансова криза може да има различни отражения върху човешкото здраве, в зависимост от начина, по който ще реагират националните правителства.
Сегашната криза започна с колапс на ипотечния пазар в Северна Америка и някои региони от Европа през 2007 г., а от тогава се е разпространила в държави с ниски и средни приходи. Унгария вече получи финансова подкрепа от Международния валутен фонд, няколко други държави също са в процес на преговори. Такава помощ обаче може да ограничи възможностите на правителствата при разходване на средства за здраве, отбелязват специалистите.
Във време на криза се наблюдават няколко основни тенденции в здравния сектор, са установили експертите, като изследвали кризисни периоди от недалечното минало. МВФ идентифицира три периода на глобална рецесия през последните 20 години – 1990-93, 1997-98 и 2001-02. В такива условия в държавите, засегнати от рецесия, общите разходи за здравеопазване намаляват. Това обаче не се случва навсякъде, а ключов фактор е правителствената политика на всяка отделна държава. Отлагането на капиталовите разходи е често срещан краткосрочен отговор във време на криза. Специалистите обаче отбелязват, че това може да доведе до дългосрочни проблеми, в случай че кризисният период продължи по-дълго.
Директните плащания за здравни услуги намаляват в кризисни периоди заради усилията на населението да пести. В резултат спада търсенето на частни услуги и се увеличава натискът върху публичния сектор поради засилено търсене. В такъв случай, ако медицинските услуги в обществения сектор не са обезпечени с адекватна финансова подкрепа, най-вероятно ще пострада качеството им.
Рецесиите обаче могат да се окажат полезни за здравето, твърдят специалистите. За САЩ и Западна Европа например има неоспорими данни, че смъртността спада по време на рецесия, заради ограниченото потребление на алкохол и цигари. В някои държави се наблюдава и по-слабо замърсяване на околната среда заради намаленото индустриално производство. Отчитат се по-малко пътни инциденти заради намаления трафик.
Въпреки това проучване сред 500 000 души в Швеция е показало, че във време на рецесия съществува повишен риск от смъртност при мъжете. Смята се, че съществува връзка и между икономическите затруднения и повишения брой самоубийства в държави като Япония, Нова Зеландия, Руската Федерация и САЩ.
В България по време на политическата и финансова криза през 1997 г. се наблюдава най-високата смъртност и най-ниската раждаемост в най-новата ни история.
В държавите с ниски и средни равнища на приходите най-тежко ще бъдат засегнати от кризата най-бедните прослойки от населението, прогнозират експертите. Това с особена сила се отнася за хронично болните – в случай на остро заболяване човек би могъл да вземе заем за лечението си, но при хроничните болести продължителното лечение може да доведе до обедняване. На срещата на високо равнище, организирана от СЗО на 19 януари, представител на Световната банка е подчертал необходимостта да се гарантират целеви средства за здравето на най-бедните, пише в доклада от срещата. Участници във форума са отбелязали, че стратегиите за смекчаване на ефекта от кризата може да се разглеждат като възможности за осъществяване на необходими реформи – едновременно във финансирането и организацията на здравеопазването. Кризата трябва да е стимул за повече разум и ефективност при харчовете, а не за орязване на разходите, твърдят експертите.
За смекчаване ефекта от кризата експертите препоръчват да се идентифицират най-уязвимите групи от населението и именно към тях да се насочат най-много усилия. Да се осъществява мониторинг на няколко нива – върху промените в нивото на безработица и доходите, които индиректно влияят върху здравето; върху промените в потреблението на здравни услуги и в поведението на заетите в здравния сектор, включително миграцията; върху промените в самия здравен сектор, включително цената и достъпността на базови услуги и методи за лечение.
Всичко това подчертава ролята на правителството и неговите решения в кризисния период, които да ограничат негативните последствия от кризата върху човешкото здраве.