Германия показа червен картон на ГМО-царевицата. Министърът на земеделието Илзе Айгнер забрани сеитбата на сорта „Мон 810”

дата: 16.04.2009

Сортът „Мон 810”, който е разработен така, че да е устойчив срещу вредители, бе забранен непосредствено преди старта на сеитбата в Германия. Това предаде нашата кореспондентка в Кьолн Румяна Таслакова.
“Стигнах до заключението, че има основателни причини за предположението, че генномодифицираната (ГМО) царевица “Мон 810” представлява опасност за околната среда”. Така министърът на земеделието Илзе Айгнер обяви на 14 април т.г. защитна клауза срещу фирмата производителка Монсанто. “Не се касае за принципно решение, а за отделен случай” - каза Илзе Айгнер, обосновавайки се с изготвени през 2009 и 2009 година експертизи в Люксембург, в които са отразени главно рисковете за организмите по вода и суша.
Германски селски стопани бяха запланували да засеят тази година 3596 хектара с “Мон 810” – това би възлезло на 0,2% от общата обработваема площ в Германия. Сеитбата на царевица започва обикновено в средата на април. Сега селските стопани трябва да търсят алтернативи.
Забраната за култивиране и продажба на геннмодифицирана царевица показва, че Германия е на път да се присъедини към държавите, отричащи зелената гентехника. В световен мащаб обаче разпространяването на генномодифицирани растения продължава неограничено.

В глобален мащаб

Според статистика на американската лобистка организация International Service for the Acquisition of Agri-Biotech Applications  през 2008 г. с генномодифицириани култури са били засети общо на 125 милиона хектара, с 9,4% повече отколкото през 2007 г. Общо в света през миналата година 13,3 милиона фермери са отглеждали генномодифицирани сортове, т.е. с 1,3 милиона повече от 2007 г. Челно място заемат Съединените щати, където се намират половината от полетата, засети с генномодифицирани семена. Следват ги Аржентина, Бразилия, Индия и Канада.
Испания е единствената европейска държава, в която генномодифицираните сортове играят решаваща роля. Тук през миналата година са били засети 80 000 хектара, което възлиза на около ¾ от общата площ в Европейския съюз, на която се отглеждат такива култури. През миналата година и в Германия, Чехия, Словакия, Румъния, Полша и Португалия се използваха генномодифицирани семена.
Зелената гентехника се натъква през последните години на

все по-остра критика в Европейския съюз


Франция, която доскоро заемаше второ място по засетите с генни семена площи, забрани сеитбата. И в Австрия, Унгария, Гърция и Люксембург е издадена забрана за култивиране и продажба на генномодифицирана царевица.
Докато в Европейския съюз зачестяват критичните становища, в глобален мащаб надделява тенденцията за отглеждане на генетично променени сортове. Така 72% от соята са генетично модифицирани. При памука делът достига 47%, при царевицата 23% и при рапицата 21%. До каква степен геннномодифицираните растения могат да изместят традиционните сортове от нивите, показва примерът със захарното цвекло. През миналата година - една година след разрешението за отглеждането им - пазарният дял на генетично променените сортове в Съединените щати и Канада достигна 59%.
Европейската комисия засега не реагира на забраната за култивиране на генномодифицирана царевица в Германия. Тя изчаква, дали правителството в Берлин ще представи нови научни разултати, които да обосноват тази забрана. След получаването на информация, “ще бъде анализирана обосновката от Германия и тогава ще бъде взето решение” - съобщи говорителка на комисията.

Грийнпийс анализира

съдържанието на отрови в геннмодифицираната царевица. Установено бе, че отровите в “Мон 810” варират силно: в 600 листа от генномодифицирана царевица, която “произвежда” отрова сещу вредни насекоми и която бе засята в Германия и Испания, имаше значителни разлики в концентрацията на отровата, макар че растенията растяха непоседствено едно до друго. Освен това обявените от Монсанто стойности не отговоряха на “произвежданите” на нивата количества. Според Грийнпийс това поставя под въпрос разрешението от Европейския съюз за генетично променени храни.

На втората снимка: Акад. Атанас Атанасов – един от радетелите на ГМО в България, съветник на министъра на земеделието и храните Валери Цветанов, показва през януари т.г. на традиционното международно изложение „Зелена седмица“ 2009 в Берлин на Илзе Айгнер български продукти.
Снимка Архив на Министерството на земеделието и храните

Коментари

Сашо

Публикувано на: 16.04.2009 17:19:35 Много интересна статия
Избор на език за писане:

Моля въведете само главни букви

http://www.pravonaotgovor.com/europa-i-potrebitelite/p3-209-0.html