Еврокомисар Меглена Кунева: Мина времето, когато бяхме само и единствено купувачи без каквито и да е права
Правата на потребители могат да бъдат гарантирани чрез многократно увеличаване контрола на пазара от публичните органи в България. Това обаче може да стане много по-ефективно, ако имаме силни потребителски организации, които да се заемат с тази задача. Това каза Европейският комисар за защита на потребителите Меглена Кунева след церемонията на официалното откриване на 10-та годишнина на Европейския ден на потребителите в Брюксел. Той беше отбелязан с конференция на 13 март 2009 на тема „Потребителските права”, организирана в сградата на Европейския икономически и социален комитет в сътрудничество с Европейската комисия и Съвета на Европейския съюз в Брюксел.
Г-жо Кунева, тази година се отбелязва 10-та годишнина на Европейския ден на потребителите. Имаме ли повод за положителна равносметка?
В много области можем да приемем, че имаме повод за положителна равносметка. Това е политика, която има своя тежест във вътрешния пазар и за правата на гражданите, гарантирани чрез закона. Не всичко обаче е съвършено, защото целият пазар се променя непрекъснато. Равносметката е положителна в някои области като безопасността на продуктите и договорът между потребител и търговец по отношение на продуктите например. Днес потребителите много по-ясно знаят правата си – как да върнат стоката, какво означава дефектна стока и колко месеца е нейната гаранция. Голямото предизвикателство сега е в областта на услугите, тъй като те са тези, които създават добавена стойност и ще продължават да се развиват. 80% от БВП се дължи на услугите и е недопустимо да имаме толкова висока степен на недоволство от качеството на услугите в Европа. За първи път преди две години започнах наблюдение на пазара от гледна точка на потребителите. Първоначално, ако вътрешният пазар действа добре за бизнеса и има конкуренция, се очаква той да бъде добър и за потребителите. Ако погледнем обаче какво означава сега доставянето на енергийни, финансови или на транспортни услуги ще видим, че потребителите са изключително недоволни от тях. Част от тези пазари имат монопол и затова има и регулатори, но ние не можем да стоим настрана от тези проблеми на потребителите. Има още много какво да се направи. Темата стана с много по-голяма тежест, отколкото преди три години дори и в България, но имаме още много какво да правим.
Кои са най-често нарушаваните потребителски права?
Потребителските ни права са гарантирани чрез договорите и тяхното нарушаване води до нарушаване на правата ни. Има обаче една част от правата, които ние сякаш не искаме да упражним. Например правото на избор да смениш доставчика си, ако не си доволен, да избереш компания, да видиш кой ти предлага по–добър пакет услуги. Самите продукти вече са толкова сложни, че ако нямаш специална подготовка, не можеш да разбереш какво ти предлагат, и което е по-лошо не можеш да направиш сравнение. От това се възползват нечестните търговци, защото ако информацията е мъглива те държат на практика като крепостен потребителя, предотвратявайки избора му на друга компания. Има сектори, в които се случва това. По отношение на мобилните оператори и интернет доставчиците е лесно да се ориентираш, но по отношение на енергетиката, транспорта, банките това не е така. При банките има огромна писмена работа, която трябва да извърши клиентът, в някои случаи малки санкции, които трябва да плати, когато излиза от една банкова услуга и влиза в друга, но това не помага. Аз не вярвам в задържането на сила на потребителите. Затова банките приеха свой кодекс на поведение специално по отношение промяната на избора на банка. Той ще бъде в сила от 1 ноември тази година. Работихме с тях и мисля, че ще имаме добри резултати. Хубаво е, когато се включва и бизнесът при установяване на задължителни практики, защото така е много по-бързо, отколкото законодателството, което изисква време, докато се приеме и бизнесът се убеди да сътрудничи. Ако има по-активна политика от страна на бизнеса и силни потребителски организации, които отстояват правата си, то нещата могат да станат по–бързи. Едновременно с това бизнесът трябва да знае, че регулаторът, който и да е той, не е без зъби и институция, който очаква благоволението на бизнеса. Напротив ние поставяме рамката, границата, а бизнесът трябва да знае как да стигне до тази цел. Ние искаме прозрачни, ясни сметки за ток. Бизнесът трябва да каже как да изглеждат те и да слуша потребителите за това, което те намират най-добро за себе си.
Как оценявате дейността на потребителските организации в България след приемането на страната ни в ЕС? Намирате ли положителна промяна в тяхната работа?
Има страни, които инвестират в политиката за защита на потребителите 10-15 пъти повече финансови средства от България. Това е добра инвестиция от гледна точка на държавата, защото се изплаща. Дори и сега, когато ще има свиване на публичните разходи и администрацията ще подлежи на тази преоценка. В Европейския съюз има контрол, мониторинг на пазара, но за да може той да върви както трябва, е необходимо да бъде наблюдаван. Ако това става само чрез публичните органи, които се плащат от държавния бюджет при един трудно напредващ пазар, какъвто е нашият, ние ще трябва да трябва да увеличим многократно контрола, за да сме сигурни, че няма никой да лъже потребителите. Ако обаче имаме силни потребителски организации, те могат много по-ефективно да се заемат с тази задача. Могат да правят информационни кампании, лабораторни тестове на определени продукти и да свършат огромна работа, която сега принадлежи на администрацията. И в тази връзка ще припомня, че у нас Държавната комисия за защита на потребителите, която е централният орган, е само от 180 човека. Как да бъде проверен този голям пазар от толкова малко хора? Ако вложим в потребителските организации и култура, ще се намери нов баланс и на публичните разходи. Тази инвестиция от всяка една гледна точка си струва.
Бих искала да видя много повече инвестиции в тази политика. Това е реална икономическа политика, а не нещо временно. Ако гражданите чувстват, че оплакванията им не са забравени, те ще имат повече доверие в държавата и когато кажем, че либерализираме пазара, хората ще се възползват от това, а няма да се страхуват.
Как според Вас могат да бъдат защитени по-добре правата на потребителите в условията на съществуващата финансова криза? Какви са мерките, които ще предприеме Европейският съюз?
Силата и проявленията на финансовата криза са различни в отделните държави. Важното е да си дадем сметка, че има някои неща, които не могат да бъдат поправени. Затова е много важно да има сигурност от законодателно естество, от приложение на законите и да има оценка на риска, за да не се стига до такава ситуация. Не можем да не сме честни в оценката си и да не признаем, че всичко, което тази криза носи в Европа и в отделните страни членки, може да бъде върнато назад. Потребителите и пазарът са подложени на реален риск и има рани, които ще останат.
Въпросът е как да ги излекуваме по–бързо и да не ги допускаме за в бъдеще. В тази ситуация по отношение на спестяванията на потребителите се прие един по-висок праг на защита на банковите влогове. В България това се отнася за 98% от хората. Това обаче не дава отговор на въпроса какво става със загубените работни места, със свитите кредити, с бизнеса. Една много голяма част от въпросите, които са икономически ще ударят гражданите, които са и потребители с доверие или недоверия в пазара и няма никакъв смисъл да ги стимулираме да потребяват, ако те не са убедени в пазара. Имаше много предупредителни сигнали преди кризата. Смятам, че ако се мереше доверието на потребителите години наред, ако имаше по-добра информация, когато взимаш заем какво означава това и дори да бъдеш предпазен да вземеш заем, който не можеш да изплатиш, така както си предпазен от една опасна стока, която не трябва да купуваш, то нямаше да се стигне до тази криза. Това е голям урок, който световната икономика учи. Другият голям урок е, че няма спасение поединично и трябва да направим всичко възможно, за да намалим ефекта от кризата днес, но тя е факт с всички негативни последици за икономиката на Европа.
Като еврокомисар за защита на потребителите в момента работите за въвеждането на единна сметка за ток във всички страни от Европейския съюз? Кога предстои реализирането на тази идея, чрез която ще бъдат защитени по-добре потребителските ни права?
Имаме още 2 работни групи и до юни ще имаме вече предложение как да изглежда сметката. Бизнесът участва в разработването и преговорите са много трудни, защото компаниите трябва да променят практиките си. Очаквам да се постигне съгласие, че това ще е общата форма и се надявам до края на годината това да стане факт. Компаниите имат свои интереси, но смятам, че нещата са ясно казани и се вижда логиката за тях, което е добра основа за преговори. Ние имаме рамката на евродиректива, която иска ясни и прозрачни сметки за ток и аз няма да отстъпя от нея.
Бизнесът е поканен за интерпретирането на тази рамка, която ще бъде съобразена с нуждите на потребителите и с техните изисквания за яснота за сметките. Много съжалявам, че в България бизнесът не пое кампания за разясняване структурата на сметките за ток, въпреки че обеща, че това ще се случи преди година. Бизнесът има интерес от това да покаже, че е прозрачен и че си сътрудничи с потребителите, а не да се оплаква че хората не плащат навреме сметките си или са недоволни от услугите. Въпрос на сътрудничество е. Мина времето, когото бяхме просто купувачи. Потребители сме вече и има разлика. Това означава, че можем да избираме, да отстояваме правата си и да се сравняваме с другите страни и това е най-голямата полза от членството на България в ЕС. Сега, когато видим, че нещата някъде са по-добре вече може да изискваме същото да се случи и у нас.
Брюксел - София
На снимките Емрокомисар Меглена Кунева и моменти от откриването и работата на конференцията.
Снимки Авторът
Коментари